Академик Иван Ценов

Знаем, че е един от най-видните учени, родени в нашия град.
Знаем, че е син на видния врачански поборник и един от строителите на съвременна България Цено Ангелов – член на Врачанския революционен комитет, а след Освобождението кмет на града, допринесъл за развитието и благоустройството му.
Знаем, че Иван Ценов е роден на 14.01.1883 година.
Знаем, че до 6. прогимназиален клас учи във Врачанското класно училище, което завършва през учебната1899/1900 г. През следващата учебна година, за да подпомогне семейството си, което издържа двамата му по-големи братя – студенти в чужбина, едва 16-годишен работи като учител в село Нефела. Продължава образованието в Софийската мъжка гимназия, която завършва с отличен успех. Отново работи като учител в родния си град, а през 1904 година е вече студент по математика в Софийския университет.
Знаем, че Иван Ценов се отличава със скромност, но и с честна и непоколебима гражданска позиция. Участва в студентската демонстрация, която освирква Фердинанд при откриването на Народния театър през януари 1907 г., и затова е изключен от университета. Заминава за Белград, а по-късно за Загреб, за да продължи и завърши образованието си.
Знаем, че Иван Ценов има стремителна научна кариера. От 1908 г. младият математик е преподавател в училището, което сам е завършил – Първа мъжка гимназия, най-авторитетното средно училище по онова време в България. Едва на 25 години той проявява и научните си интереси. Като асистент започва преподавателска работа в Софийския университет, а през 1914 г. вече е доцент. Тези шест години са изключително плодотворни за младия преподавател. Две години той специализира във Франция при известния френски учен Пол Апел, който подклажда интереса му към проблемите на теоретичната механика, а и се превръща за българина в образец на преподавателско майсторство. Годините на войните между 1914 и 1919 са изключително напрегнати за Иван Ценов. Той не се откъсва от преподавателската си работа, но същевременно е мобилизиран и работи като секретар в Бюрото за военнопленници в Министерството на войната. През 1919 г. Иван Ценов е вече извънреден професор, а от 1922 година – едва 30-годишен – редовен професор. През 1925 г. е член-кореспондент на БАН, а през 1928 г., на 45 години, е избран за академик. Две десетилетия е ръководител на катедрата по Аналитична механика. Научните му интереси са в областта на аналитичната механика, по-специално в динамиката на системите. Към уравненията на динамиката той се връща многократно и ги усъвършенства в определени насоки почти до края на живота си. В специализираната научна литература те са известни като „уравнения на Ценов“. Големият български математик има принос и в диференциалната геометрия. Автор е на повече от 100 научни труда, публикувани в авторитетни научни издания във Германия, Франция, Швейцария и бившия Съветски съюз. Знаем, че Иван Ценов се занимава не само с теоретични изследвания, но е и преподавател почти през целия си живот в Софийския университет, Държавната политехника в София (първото висше техническо училище в България, съществуваломежду1942 и 1953. Тя е предшественикът на основните съвременни висши технически училища в страната), Висшето техническо училище в Русе(днес
Русенски университет „Ангел Кънчев“). Според свидетелствата на негови ученици се отличава със логически последователен, стегнат изказ. И лекциите и учебниците му са високо информативни и същевременно увлекателни и ясни.
Знаем и нещо друго от хората, които са го познавали: че е човек благороден, добронамерен, открит и честен, непримирим към несправедливостите и с будно гражданско съзнание.
Акад. Иван Ценов завършва житейския си път през 1967 г.
Всъщност през целия си живот акад. Иван Ценов проявява „ентусиазъм в учението и в работата, търпение и упоритост, интерес към науката“. Той е точно такъв, какъвто съветва да бъде всеки млад човек, обладан от амбицията да успее в областта на науката и да бъде полезен на своята родина.

Иван Ценов е един от първите академици по математика в България. Името му остава завинаги в историята на българската математика, свързано е с нейното раждане, развитие и извисяване на световно ниво. С неговата научна дейност и тази на приятелите му Любомир Чакалов, Никола Обрешков и Кирил Попов българската математика получава широко световно признание. Също така той дава своя принос в преподаването и подготвянето на стотици преподаватели.
Акад. Иван Ценов е роден на 14 януари 1883. През учебната 1899/1900 той завършва тогавашното врачанско окръжно 6-класно училище и става учител за една година в село Нефела, Врачанско. След това завършва с отличен успех Софииската мъжка гимназия. След 5 семестъра в Софииския университет е изключен заради демонстрация срещу княз Фердинанд. Продължава образованието си последователно в Белград и Загреб, и накрая завършва с отличие математика в София, след като завръщането му в университета става възможно. Научава много от тънкостите на математическата наука и по време на специализацията си при известния учен Пол Апел. Акад. Иван Ценов Ангелов е участвал и докладвал собствени научни резултати и приноси на редица международни форуми по механика и математика: конгреса по приложна математика (1924, Делф, Холандия), конгресите в Стокхолм (1928) и Париж (1931), Петия конгрес на славянските математици (1934, Прага) и др. Автор е на над 100 научни труда, публикувани в реномирани списания, както у нас, така и в СССР, Франция, Швейцария, Германия и др. Най-значимите му завоевания са в областта на аналитическата механика, по-специално в динамиката на системите.

На 15 януари 2021 г. се навършиха 138 години от рождението на академик Иван Ценов.