• Първи ден
  • Втори ден
  • Трети ден
  • Четвърти ден
  • Пети ден

Гръцко-германското училище в Палини, Гърция беше домакин на международна мобилност, в която взеха участие 10 ученици от ППМГ „Акад. Иван Ценов“, водени от учителите г-жа Калина Николова, координатор на проекта, г-жа Папа Павлова, учител по Физика и астрономия и г-жа Ани Павлова, учител по Английски език. Гостуващата делегация, представител на нашия училищен екип Еразъм осъществи мобилността по Програма Еразъм+, КД1, в рамките на проект „Пълен STR^5EAM напред“, като участващите ученици бяха класирани според своята активност и завоювани точки. Тематиката на проекта се основава на изучаването на профилиращите за гимназията ни STEM предмети, като фокусът е учениците да получават и изпълняват практически научни задачи, в процеса на чието изпълнение формират ценни умения като критично мислене, творческо съзидание, екипен дух и използване на английски език в конкретни научно-основани ситуации.

                Гръцко-германското училище е частна образователна институция и единственото в Гърция, което разполага с научно-изследователския център. Близо 50-те учени, които работят в изследователския център, разработват международни научни проекти, чиито дейности прилагат на практика с учениците от училището. Визитата на българската делегация започна с посещение на научно-изследователския център, където гостите получиха отговори на въпросите защо е нужен изследователски център, с какви специалности са учените, които работят в него, и как те доближават науката до възпитаниците на училището. Сградата на училището, сама по себе си, представлява и голямо изложбено пространство, в което може да се види огромен макет на махалото на Фуко, доказващо околоосово въртене на Земята, функциониращ, точно-калиброван слънчев часовник и обсерватория, разполагаща с роботизиран телескоп.

                Нашите домакини, г-н Софоклис Сотириу, ръководител на научно-изследователския център, и д-р Лукас Катикас, координатор на съвместните ни дейности, говориха пред учениците за състоянието на вселената и въпросите, които стоят пред човечеството предвид необходимостта от устойчив живот при ползването на природните ресурси. Заедно със своите домакини, българските ученици и учители направиха първото си посещение на обсерваторията, където дискутираха важни научни закони. 

Първата практическа задача за деня беше говорене пред публика по екологични теми, касаещи настоящето и бъдещето на нашата планета. Разпределени в смесени гръцко-български екипи учениците проведоха дискусия на английски език от типа TED конференции, в която трябваше да коментират причините за различни проблематични екологични ситуации и да предложат свои решения. За целта те се запознаха със съдържанието на научни статии, предоставени от гръцките учители. Темите на статиите бяха „Защо градовете на бъдещето трябва да бъда зелени – императивът на градската устойчивост“, „Недостигът на вода – значим проблем на човечеството“, „Глобалната промяна на климата – последствия“, „Замърсяване на почвата – причини, въздействие и превенция“, „Значение на устойчивото селско стопанство“, „Отпадъците от електроника – определение, причини, управление“ и др. На тяхното внимание бяха предложени и редица графики и диаграми, които трябваше да ги водят към вземането на най-полезните решения. Всеки от екипите представи пред публиката както своя екологичен проблем, така и вижданията си за неговото решение. Дейността беше полезна за развитие на критичното мислене, екипността и трениране умението за говорене пред публика на английски език.

                Последва работа по международен проект Foodpaths, в който училището-домакин си партнира с други европейски образователни институции. В рамките на тази дейност гостите обсъдиха необходимостта от устойчиво селско стопанство и хранителни системи в изпълнение целите на ООН за устойчиво развитие. Като въвеждаща дейност нашите ученици попълниха анкета, която събра първоначалните им възгледи за ролята на храненето на хората върху благосъстоянието на планетата.

                Учениците се запознаха с проучване, което показва, че сред дейностите на домакинствата и индивидите, които имат най-силно влияние върху намаляване отрицателния ефект на човешката дейност върху изменението на климата са рециклиране, монтиране на слънчеви фотоволтаици, изолация  на сгради, въвеждане на електрически автомобили (като тук може да се коментират батериите), намаляване количеството на използвана пластмаса, компостиране. Тези, обаче, които имат изключително голямо въздействие и са лесно осъществими, са намаляване на отпадъците от храни и въвеждане на начин на хранене, богат на храни с растителен произход. Чрез обучителни видеа, с чието съдържание се запознаха,  членовете на нашия Еразъм екип проучиха влиянието на селското стопанство върху климата, като разбраха, че в 80% от случаите то е причина за изсичане на горите за превръщането на земята в обработваеми площи; 70% от използваната питейна вода отива за поене на месодаен добитък и поливане на земеделски земи. Учениците научиха за опита на европейски страни като Дания и Португалия, в които се осъществява проекта. Предмет на по-нататъшната им работа беше онлайн платформа, която е основана на научния подход и има за цел да насърчи хората да преминат към начин на хранене, който е добър за здравето ни, но и едновременно е съобразен с настоящото и бъдещото благополучие на нашата планета. Това е платформата https://planetbaseddiets.panda.org/, разработена от WWF – Международния фонд за дивата природа. Експертите на фонда правят изчерпателна научна оценка за това как промените в храненето на жителите на 147 държави могат да намалят отрицателното въздействие върху хранителните системи, като се премине от експлоатация към възстановяване на природата. Учениците стигнаха до извода, че има нещо, което сами могат да правят, за да подобрят здравето си и здравето на нашата планета – да се хранят според диета с ползи за човешкото здраве, но и с ниско въздействие върху околната среда. Те отговориха отрицателно на въпроса дали вегетарианската диета е задължителен избор за всеки – подходът на планетарните диети е гъвкав и позволява различни модели на хранене въз основа на география, култура, традиция, наличност и достъпност на храната. Същността на проекта Footpaths е осмисляне на начина ни на хранене с цел избор на вид и количество храна, която прави хранителните системи устойчиви, т.е. по-малко нарушаващи баланса в природата. По време на дискусията всеки имаше възможност да сподели избора, който прави неговото семейство.

                Заключителната задача за деня беше изцяло практическа и премина под надслова „Училищата като иновативни центрове на зеления преход – как природосъобразните решения могат да доведат до развитие на устойчиви общности и градове“: предложения на учениците за подобряване на градската среда в родното им място. По време на дейността те работиха с въздушни карти, на които отбелязваха местонахождението на училището и важни обществени обекти. Всеки от тях влезе в ролята на проектант и архитект, като създаде свои обекти от обществена значимост, като предложенията трябваше да имат екологични, социални и икономически ползи. В своите предложения младежите споделиха идеите си за изграждане на нови работещи велоалеи, скейтпарк, пасарелки над археологически разкопки, вертикални градини, паркове и детски площадки. В предложенията си включиха и тротоари, изработени от материали, поглъщащи дъждовната вода, системи за събиране на дъждовна вода и др. Не липсваха и идеи как би могла да изглежда новата пристройка към сградата на нашето училище, като в нея учениците проектираха плувен басейн и градина на покрива, която от една страна да осигурява топлоизолация, а от друга да добавя свежест към въздуха в града, като се грижи за неговото пречистване. Наред с това учениците боравиха и със статистически данни за нашия регион, както и с програмите на Община Враца за бъдещо устойчиво развитие на региона. За тях беше любопитно от Гърция да научат, че през 2020 г. Враца е избрана за участие в Предизвикателството за интелигентни градове – инициатива на Европейската комисия, която подкрепя 136 града, внедряващи интелигентни зелени и социално значими технологии. Занятието беше елемент от календара ни на дейности, които насочват вниманието на учениците към зеления преход, икономика и урбанистика, в унисон с целите за устойчиво развитие на ООН.

Вторият ден от мобилността на представителите на нашия екип Еразъм към проект „Пълен STR^5EAM напред“, КД1 в Гръцко-германското училище в Палини, Гърция беше посветен на въведение в сеизмологията като наука и работата със сеизмологични данни. По време на занятията българските ученици станаха част от международен проект SeismoLab. Проектът е създал мрежа от европейски училища, в които учениците са сглобили и монтирали в училищните сгради сеизмографи, с чиято помощ осъществяват наблюдение на сеизмичната активност в своя регион. На свой ред нашите ученици също сглобиха действащ сеизмограф с помощта на инструкциите и материалите предоставени от научно-изследователския център на гръцкото училище.

Дейността започна с предварителна анкета, проучваща първоначалната осведоменост на екипа по същността на материята, и лекционна част, в която учен от изследователския отдел на училището представи видовете сеизмични вълни, тяхното разпространение и разрушителна мощ. Учениците придобиха представа, че надлъжните сеизмични вълни са по-бързи от напречните, а напречните са по-разрушителни. Г-жа Александра Мошоу даде примери от реалния живот и представи скалите, по които се определя магнитуда на земетресенията. Учениците наблюдаваха и коментираха отчетените стойности на първичния и вторичните трусове на земетресението, станало в Турция в началото на 2023 г. След това видяха на място как функционира и обработва данни сеизмографа, разположен в училищната сграда на нашите домакини. 

Преди сглобяването на сеизмографа младежите проучиха как се изработват на 3D принтер неговите пластмасови части, като за целта се ползва филамент PLA. Те наблюдаваха и демонстрация на електромагнитна индукция, опит, представен от Фарадей, и влязъл в основата на съвременните сеизмографи. След като сами сглобиха сеизмограф, който да бъде монтиран в нашето училище, българските ученици монтираха аналогово-цифров преобразувател със софтуера Arduino и го програмираха да преобразува в реално време събраните аналогови данни в цифрови. Процедурата завърши с прилагането на образователната програма jAmaseis, чрез която въведоха кода на микроконтролера.

В следобедните часове учениците работиха с данни от сеизмографа, монтиран в училището-домакин като се учиха да определят епицентър на земетресение от наслагване на информация, събрана от три точки. Чрез симулация те демонстрираха необходимостта от въвеждане на ранна известителна система, която да е част от мрежата на европейските училища, разполагащи с подобен сеизмограф.

Третият ден от мобилността на представителите на нашия екип Еразъм към проект „Пълен STR^5EAM напред“, КД1 в Гръцко-германското училище в Палини, Гърция беше посветен на космоса и космическите изследвания. Гръцки и български деца заедно посетиха изложбата „Живот в космоса“, организирана от Център за космически полети на NASA Маршал, Европейската космическа агенция, Американския космически и ракетен център и неговия Space Camp и Италианската космическа агенция. Гостуващите български ученици имаха уникалната възможност да разгледат богата изложба от ценни артефакти от космически апарати и скафандри до мостри от скали, донесени от астронавтите от Луната. За българските посетители беше любопитно да видят как мечтата на Жул Верн за космически летателен апарат се е осъществила столетие по-късно. На разположение на всички посетители беше аудиогайд на английски език, от който учениците разбраха за първите опити на човечеството да изпрати животни в космоса през полета на първия човек и стъпването на Луната, до изследването на открития космос с наземни и космически телескопи, създаването на храна за космонавтите и др. Учениците имаха възможността и да чуят автентични аудиозаписи от доклади на космонавти по време на космически мисии, при които те съобщават за своята проучвателска работа. 

                В последните часове на деня българската делегация имаше възможността да наблюдава светлинно замърсяване над Атина, което съотнесохме към дейностите по другия международен училищен проект по Програма Еразъм, КД2 „Тъмната страна на светлината – светлинно замърсяване“.

Четвъртият ден от мобилността на представителите на нашия екип Еразъм към проект „Пълен STR^5EAM напред“, КД1 в Гръцко-германското училище в Палини, Гърция започна с посещение и дейност в училищната обсерватория. Макар че денят не беше подходящ за наблюдение на небесни тела поради значителната облачност, учениците имаха възможността да се запознаят с оперирането с роботизиран телескоп с прецизна компютърна технология за насочване към зададен обект. Астрономът Манолис Ханиотакис от изследователския център на училището-домакин разясни на учениците значението на абсолютното време за наблюдение на определен космически обект – съвсем кратко при пълнолуние и с продължителност от около час, ако се наблюдава Плутон – време, достатъчно за навлизане на необходимия обем фотони. Те коментираха най-подходящите места за инсталиране на подобни телескопи като отдалеченост от населени места, инфраструктура, отсъствие на светлинно замърсяване, наличие на стабилна интернет връзка и не на последно място, стабилна политическа ситуация – фактор, който е значим при монтирането на роботизирани телескопи от глобално значение.
В практическата част на занятието българските ученици се запознаха с дейността на съвременните астрономи – как изследват развитието на вселената, какви са възможностите за това от съвременна гледна точка. Основата цел на съвременната астрономия е да „види“ Големия взрив като един от трите начина за постигане на тази цел е изследването на гравитационните вълни. От откритието на експлозия на супернова, направено от датчанина Тихо Брахе, от което става ясно, че вселената не е неизменчива, през последвалата научна революция след откритията на Галилео, направени при неговите наблюдения с телескоп, до 2015, когато учените засичат гравитационна вълна от сливането на две черни дупки те стигнаха до приложението на телескопите с гама лъчи в детекторите на гравитационни вълни и работата на един от най-големите такива – детекторът Virgo. На помощ дойдоха и уравнението на Айнщайн за общата теория на относителността, както и интерференцията или наслагването на вълните. Последната стъпка от дейността беше практическата задача учениците сами да сглобят модел на интерферометъра на Майкълсън. С негова помощ те измериха разликата в скоростта на светлината с помощта на два лъча светлина – единият успореден, а другият перпендикулярен на движението на Земята около Слънцето. Вече сглобили своя уред, те осъзнаха мащаба на проекта Virgo, находящ се в Европейската обсерватория за наблюдение на гравитационни вълни, при който само дължината на едно от рамената на детектора е 3 км.
Денят завърши с научни експерименти по Физика и Химия, проведени заедно с учените-домакини. Като част от учебните часове и извънкласните форми в гръцкото училище, нашите ученици правиха атрактивни химични опити със зрелищни ефекти, които в последствие обясняваха с научни факти.

Петия ден от мобилността на представителите на нашия екип Еразъм към проект „Пълен STR^5EAM напред“, КД1 в Гръцко-германското училище в Палини, Гърция беше посветен на роботиката като дидактически инструмент за устойчиво образование. Възобновяеми енергийни източници и роботизирани системи, използване на сензори за светлинно замърсяване и други климатични променливи, практическа задача за сглобяване и програмиране на робот, изпълняващ различни зададени функции бяха част от осъществените дейности и теми.
Учениците коментираха приложението на роботизирани превозни средства в екологични проекти – напр. програмирането им за засичане на прекомерна осветеност с изкуствена светлина на плажове, на които гнездят морски костенурки, за които светлинното замърсяване е вредно. Същите устройства, споделиха учениците, биха могли да изпращат сигнали, които да намаляват интензивността на светлината в подобни ситуации. Роботизирани мини всъдеходи са приложими и при отчитане концентрацията на въглероден двуокис и фини прахови частици в градска среда, като програмирането им се направи с micro:bit или Python, с които нашите ученици боравят.
Денят продължи с нова серия съвместни дейности с гръцките ученици, като както домакините, така и гости споделиха желание за още бъдещи дейности в смесени екипи.
Говорене пред публика по научни теми – така участниците закриха дейностите на мобилността. Доколко се чувстват притеснени преди да говорят пред публика, как да намалят неувереността, какви са техниките за привличане вниманието на публиката. В края на подгряващата дискусия всеки от българските ученици имаше три минути, в които да сподели мнението си по зададена тема. В началото плахи и несигурни, младежите ставаха все по-спокойни и желаещи да споделят повече от своите виждания с публиката.
След приключването на мобилността българските ученици изразиха пълната си удовлетвореност от програмата и проведените дейности. В индивидуални отчети те отразиха своето лично участие, както и направиха оценка на придобития опит и усвоени знания и умения. Не на последно място за участниците беше полезно и общуването на английски език на научна тематика в реална научно-изследователска среда, за което получиха заслужена похвала и от своите домакини. Екипът на водещите ги учители, г-жа Калина Николова, координатор на проекта, г-жа Папа Павлова, учител по Физика и астрономия и г-жа Ани Павлова, учител по Английски език дадоха висока оценка на своите ученици и споделиха готовността си да работят и за в бъдеще по подобни международни проекти с участието на мотивирани и заинтересовани ученици.
Мобилността се осъществи според изискванията за щадящ природата транспорт, като предвид относително близката дестинация, екипът предпочете сухоземен пред въздушен транспорт. Това от друга страна даде възможност на децата да посетят и гр. Солун и разгледат и неговите забележителности. Част от културната програма беше и посещението на Акропола и стария квартал Плака в Атина.
Дейностите по настоящия проект на Програма Еразъм ще се осъществяват до края на настоящата учебна година. В програмата му бяха планирани и осъществени две мобилности на групи ученици с домакинството на наши партньори от Португалия и Гърция.